С пазачи-сътрудници ще борим престъпността в селата - гледайте в Актуално от 19.30часа - NNet

В област Стара Загора продължава назначаването на безработни лица в рамките на национална програма „Сигурност”. В общините Братя Даскалови, Николаево, Чирпан и Опан почти всички бройки вече са заети, а назначените вече изпълняват своите задължения по длъжността „Пазач – сътрудник по опазване на обществения ред. Програмата е на Министерството на труда и социалната политика и се реализира в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи. На регионално ниво се осъществява съвместно между Областна администрация, ОДМВР и Дирекция „Бюро по труда” – Стара Загора. Целта е чрез реализацията на програмата от една страна да се осигури работа и доходи от труд на безработни лица, а от друга – да се подобри на сигурността и опазването на обществения ред в най-малките и отдалечени населени места в страната. В страната през 2014 г. по програмата ще се разкрият 5 000 работни места. В област Стара Загора назначените лица, регистрирани в Бюрата по труда, ще са общо 200. Работодател е областният управител. Трудовите договори ще бъдат за 8 месеца при пълно работно време и трудово възнаграждение от 340 лева. Колко души са назначени в общините Чирпан и Братя Даскалови и какви са техните права и задължения ни информира Христо Филов директор на ДБТ Чирпан. /интервюто можете да гледате по телевизия ННетКом/

Приоритетно пазачи се назначават в населени места с регистрирана висока безработица и райони с повишено ниво на битова престъпност. Преди да започнат да изпълняват своите задължения те преминават инструктаж и обучение от представители на полицията. По места пазачите ще извършват предимно превантивна и сигнална функция в тясно сътрудничество с полицейски инспектори в селата. На 23.07.2014г. посетихме две от селата в общ.Чирпан – с.Свобода и с.Малко Тръново, в които вече са започнали дейност охранители по националната програма Сигурност. / репортажа можете да гледате по телевизия ННетКом/

Все повече хора търсят работа в чужбина, заради по- доброто заплащане. Най-често българите работят на територията на Германия, Франция, Белгия, Италия, Нидерландия, Великобритания и Гърция. За съжаление практиката показва, че и на запад работодателите злоупотребяват с гурбетчийте. Общият брой на констатираните нарушения при наемането на български граждани на работа в чужбина за първото полугодие на годината е 315, а подадените сигнали са 129. Това съобщиха от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Преобладаващите установени нарушения относно наемането на работа на българи в чужбина най-често са неизплатени възнаграждения и командировъчни, липса на посреднически договори с чуждестранния работодател, неправомерно събиране на такси за кандидатстване на обявените позиции, командироване за повече от 30 дни без да са спазени минималните условия на труд и заплащане на приемащата държава, неподадени уведомления за промяна на адреса на фирмите- посредници, неподадени в срок справки на регистрираните и устроени на работа лица за всеки офис на дружеството и не на последно място това са лошите условия на труд. Много често сигналите, които постъпват в "Главна инспекция по труда" се подават след прекратяване на трудовите правоотношения и в тези случаи Инспекцията по труда не е компетентният орган, който трябва да се произнесе, коментират експерти. Според тях в тези случаи потърпевшите трябва да си търсят правата по съдебен път. Контролната дейност на Инспекцията по труда е установила вече трайна тенденция за използване на командироването, като начин за осигуряване на работа на български граждани в чужбина. Кандидатите за работа в чужбина вместо да потърсят услугите на посредническа фирма, се съгласяват да бъдат наети фиктивно от работодател и командировани от него. Сигналите за нарушения на условията за командироване са повече от 30 дни са най-вече заради изплащане на възнаграждение на командировани работници под минималното за приемащата държава. Най-често тези сигнали са от шофьори, командировани от транспортни фирми. Строителството, селското стопанство и преработващата промишленост са традиционните сектори, в които се нарушават правата на търсещите работа в чужбина сънародници. След падането на ограниченията за българи на трудовия пазар в Европа се забелязва тенденция към прилагане на практики, които могат да се квалифицират като измами и Главна инспекция по труда няма правомощия да се намесва. Най-разпространената практика напоследък е да се публикуват обяви в интернет с привлекателни условия за работа. В последствие комуникацията е само по скайп и имейл. По този начин се предоставя информация за банковата сметка, по която кандидатът трябва да преведе определени средства - за път, квартира, консултантски услуги за самонаемане и т.н. Понякога кандидатите за работа дори отиват в съответната държава, изпращат се на работа при местен работодател, където им се налага да работят при крайно тежки условия и нищожно заплащане, което може дори и да не получат. Тази схема в момента е най-разпространена за Великобритания. Предварителното искане на пари е сигнал, че офертата е съмнителна. Инспекцията по труда напомня, че искането на заплащане на парични суми по какъвто и да е повод - е нарушение на закона и сериозен сигнал, че офертата е съмнителна. Не бива и да се приемат оферти за работа без личен контакт с посредника. Кандидатите за работа трябва да проверят дали посредникът има регистрация в Агенцията по заетостта. Списъкът с регистрираните посредници може да се види на сайта на Агенцията по Заетостта. На място кандидатите за работа трябва да изискат договор между посредника и чуждестранния работодател за осигуряване на персонал. Гурбетчиите трябва да тръгват от България със сключени на български език трудови договори с фирмата, за която ще работят, с данните на работодателя, за когото ще работят и условията на труд и заплащане.