Слово за светите братя Кирил и Методий - NNet Com

 Да ни е честит празникът на светите братя Кирил и Методий! Тяхното дело е необхватно по своята многостранност и неизмеримо по значение не само за България, но и за целия свят. За тях най-често се говори и пише като за „славянски първоучители“. И даже не се замисляме, че в това клише често съзнателно по различни причини (които няма да обсъждаме тук) или поради незнание се премълчава техният български произход. Наистина светиите нямат националност – те принадлежат на всички вярващи и почитащи ги християни и на цялото човечество. Но все пак е добре да се знае истината дори от вярност към историческата правда. И особено ние като българи сме длъжни да знаем, че са налице много свидетелства за българските им корени. Едно от тях е на свети Климент Охридски, който пише житието на свети Кирил Философ и казва за него, че е българин. Двамата братя са родени в началото на 9 век в Солун от баща Леонид (Лъв) и майка Мария. Езикът и самосъзнанието в семейството е било българско и затова по-късно те създават нашата азбука не на някакъв си абстрактен „славянски език“, а именно на старобългарски език, на който по-късно превеждат Библията и всички богослужебни книги, защото само на майчиния език може да се преведат всички дълбоки смислови нюанси на Светото Писание. И за наш срам много хора не знаят, че така нареченият сега „църковнославянски език“ не е нищо друго, освен пълнокръвният старобългарски език под руска редакция, направена от архиепископ Мелетий (Смотрицкий), дълбок познавач на езика в неговата Граматика от 1619 година. Светите братя са създали първообраза на българската писменост – глаголицата, от която в края на 9 век свети Климент Охридски, подпомаган от свети цар Борис създава кирилицата. Тя е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. На нея се пише не само на български, но и на руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 век се е ползвала и в Румъния. Старобългарският (т. нар. „църковнославянски“) език е по-пригоден за богослужение дори от гръцкия език и на него се служи от тогава до сега във всички православни славянски страни, а дори и в Румъния до преди някое време, когато е бил въведен румънският език като богослужебен. Бедни са словата, за да изразят цялото значение на делото на светите братя по неговия обхват и многостранност! Те създават българската писменост, която по-късно става писменост и на много други народи; превеждат на старобългарски цялото Свето Писание и богослужебните книги – един наистина колосален труд. Няма да се учуди само този, който не знае за какво става дума. Защото през трети век преди Христа за превода само на Стария Завет от еврейски на гръцки са били натоварени цели седемдесет преводачи! А тук от светите братя и техните ученици са преведени двата завета плюс богослужебните книги!!! Освен това те развиват широко мисионерство и успяват да извоюват правото на богослужение на старобългарски език наравно с другите утвърдени средновековни институциализирани езици в Христовата Църква – гръцки и латински. На старобългарски можело вече да се извършват Църковните тайнства (богослужението), което е голям пробив в тогавашните традиции, затвърден с особената роля на България. Така старобългарският език се превръща в език образец за всички славяни от православната културна общност. А старобългарската литература става „литература – парадигма“ за православните славяни (според Р. Пикио). Така създадената през IX – X в. старобългарска литература се явява майка и основа на цялата славянска литература и култура, като я прави трета и равнопоставена на останалите две – гръцката и латинската (западната). По този начин делото на светите братя придобива световна значимост за цялата човешка цивилизация – нещо, което твърде малко българи осъзнават… Ненапразно Църквата ги нарича „равноапостоли“, приравнявайки делото им с това на първите апостоли – Христовите ученици. Свети свети Кирил и Методий заедно с техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава са известни още като „Свети Седмочисленици“. Светите братя са почитани и от Католическата църква и са обявени през 1980 година за „съпокровители на Европа“ от папа Иоан Павел II. До 1968 г. нашата църква е чествала паметта на св. св. Кирил и Методий на 24 май, но след смяната на календара започва да я празнува на 11 май, който става църковен празник, а 24 май – Ден на българската писменост, просвета и култура.

Йордан Петков, магистър по богословие