На 10 май Българската православна църква чества годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV столетие при падането на България под петвековно турско робство. Още през възрожденската епоха започват целенасочени действия от страна на българските църковни дейци за възстановяване на Българската патриаршия. Нужни са години усилия, за да се осъществи постепенно този възрожденски идеал. Първата стъпка към което е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград.
След края на Втората световна война в България е създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на сестрите православни църкви (особено Руската) на 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепятства нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия признава автокефалията на Българската православна църква. През 1950 г. е изработен Устав на Българската православна църква, в чийто чл. 1 „самоуправляемата Българска православна църква“ се назовава „Патриаршия“.
Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви. Нейният предстоятел установява жива връзка с тях чрез взаимни братолюбиви послания и гостувания. Със своята първосветителска, църковно-просветна, пастирска и научна дейност той добива широка известност в християнския свят, сред широката културна общественост у нас и чужбина. Израства престижът на Българската църква както сред православните и инославните християнски църкви и организации, така и сред световната общественост.
|