Рождественският пост - NNet Com

 Наближаваме Рождественският пост, по-известен сред народа като Коледен пост. Традиционно той започва от 15 ноември и завършва на 24 декември – така наречената Бъдни вечер, за която всеки – малко или повече, знае по нещичко и се стреми да изпълнява според Преданието, в което се примесват и много езически елементи. Това е вторият по продължителност пост след Великия – четиридесетдневен, но не е така строг като него и Богородичния, а е подобен на Петровия пост. Ето изискванията за този пост според Цариградския Типик, който е задължителен за енорийските църкви и миряните. През целия пост се разрешават постни храни с олио. Разрешава се и риба без средите и петъците и без първата му част от 15 до 20 ноември и финалната – от 20 до 24 декември (става дума само за рибата, олио се разрешава през целия пост). Традиционно на 21 ноември – Въведение Богородично и на 6 декември – Никулден, се консумира и риба, дори и да се случат в сряда и петък.

В исторически план всички православни църкви са започнали да празнуват Рождество Христово на 25 декември в края на ІV и началото на V век. А утвърждаването му като 40-дневен пост става през 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг (†1169 г.) постановил да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово.

През този пост, както и през останалите пости или след едноседмичен пост извън тях, се приема свето Причастие. Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене, особено ако е болен или има хронични заболявания.

Светото Причастие е най-великото тайнство след светото Кръщение, даряващо най-голяма благодат на приемащия го.

По време на Рождественския пост отбелязваме следните празници: на 21 ноември – Въведение Богородично в храма – един от 12-те велики църковни празници. На него възпоменаваме събитието, когато светите богоотци Иоаким и Анна довеждат тригодишната Пресвета Отроковица Мария в храма, където Тя остава да живее сама и става първообраз на бъдещото монашество. Този ден е и празник на християнското семейство, тъй като това събитие ни внушава да учим децата си от малки на най-важното – на вярата и молитвата и да ги водим в храма. Така те растат в благочестие и развиват у себе си добродетелите.

Другите празници през този постен период, са 4 декември – света великомъченица Варвара, 5 декември – свети Сава Освещени, 6 декември – свети Николай Мирликийски Чудотворец и 20 декември – свети свещеномъченик Игнатий Богоносец. В този период съвсем целенасочено се отбелязват и доста от пророците, пророкували за раждането на Месията Христос: Авдий (19 ноември), Наум (1 декември), Авакум (2 декември), Софония (3 декември) и свети пророк Даниил и тримата отроци (17 декември).

От 20 декември до 6 януари (Богоявление, Йордановден) не се прави помен за починалите. Дълбокият смисъл на тази църковна наредба се състои в това – да не поставяме нашите скърби по-горе от радостта на Христовото Рождество. А Христос, Спасителят, ще се погрижи за душите им през това време много по-добре от нас.

Йордан Петков, магистър по богословие