Българската православна църква отдава днес почит на св. Климент – архиепископ Охридски и първоучител на българския народ. Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи – светите братя Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент. Той придружавал учителите си в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан II. Цар Борис-Михаил изпратил през 886 г. Климент в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с новопокръстените българи като учител и свещеник. На събора в Преслав през 893 г. Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886 – 916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Климент обучавал деца и юноши, превеждал книги от гръцки на български език, съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Той е един от най-значимите автори на старобългарски език. Пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. Климент опростил глаголицата и съставил буквите на кирилицата. Само в западната половина на тогавашна България Свети Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали от България гръцкото духовенство с неговия непонятен за народа гръцки език. На 25 ноември НУ „Св.Климент Охридски“ отбелязва своя патронен празник.
|