На 10 март се отбелязва спасяването на българските евреи и се чества паметта на жертвите от Холокоста и на престъпленията срещу човечеството. С Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г. е избрана датата 10 март, заради така наречената „Кюстендилска акция“ от 1943 г. Тогава с помощта на политици и общественици от Кюстендил и на български митрополити е поставено пред управляващите искането да се противопоставят на готвеното депортиране на български евреи в нацистките концентрационни лагери. Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват. На Цар Борис III са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо. След 1943 г. всичките близо 50 000 български евреи са спасени, което е уникален случай във Втората световна война.
През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните – членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г.
|