27 АВГУСТ - ПРАЗНИК НА ГРАНИЧНИ ВОЙСКИ - NNet Com

Навършиха се 71 години от подвига на граничаря, младши сержант Вергил Ваклинов - загинал геройски заедно със служебното куче Вихър, защитавайки държавната граница.

НИТО КРАЧКА НАЗАД, ЗАД НАС НАС Е БЪЛГАРИЯ!ю

доц. д-р Петър Ненков Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи, като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен На 19 часа на 1 юли 1953 г. в граничен наряд - „секрет” са ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. Пристигат по скритата пътека до Римския мост, където дочакват мрака, маскирани сред дърветата. По тъмно преминават през моста, откъм страната на с. Црънча и заемат места, скрити всред скалите. Часът е 21:30. Изведнъж се чува шум по пътеката. Срещу граничния наряд се насочва човешка фигура. Бандитът се оглежда, ослушва се и става ясно, че след него идват и други. Ганев притаява дъх. Бандитът е на две крачки от него. Ефрейтор Александров дава знак на редник Ганев да не бърза. Изчакват бандита да се изкачи на моста и извиква силно: Горе ръцете! Предай се! Бандитът се стряска, но бързо се просва на моста и открива автоматичен огън по посока на гласовете. Започва ожесточена схватка. Александров бързо зарежда автомата си и открива огън. Ганев стреля с винтовка. Куршумите свистят и се забиват с писък, рикушират от скалите. Започват да стрелят и другите трима бандити, които вървят след първия и изненадват в гръб нашия наряд. Цялата поляна затрещява. В неравния бой пада убит редник Ганев. – Гадове, няма да минете! – извиква ефрейтор Александров. Прикривайки се зад скалите продължава да стреля. Вражески куршум го улучва в дясната ръка. Той започва да стреля с лявата, хвърля две гранати, които разтърсват долината. Бандитите преминават по моста, откъм страната на село Бръщен, по посока на границата. Хвърлят радиостанцията и други материали. Влачат и ранения си в престрелката. По това време в местността Ливадите, край село Бръщен, младши сержант Вергил Ваклинов и редник Трайко Стаменов носейки службата си по охрана на границата, чуват изстрели откъм Римския мост. Граничен наряд от съседната застава води бой с бандитска група. Познавайки граничарските закони, Ваклинов веднага се притичва на помощ на Ганев и Александров. Като стрела лети по Бръщенска пътека към Римския мост Вергил Ваклинов със служебното куче Вихър. След него тича и младшият на наряда Трайко Стаменов. Вергил забелязва прикриващия групата бандит, издебва го пълзешком и се хвърля върху него. Обезоръжава го и го завързва. Заповядва на другаря си да го пази, докато дойде тревожната група, а той и кучето Вихър тръгват по следите на другите трима нарушители.През скали и храсти по стръмното смелият граничар се изкачва по чуката. Границата не е далече. Бандитите в никакъв случай не бива да я достигнат. Един вражески автоматичен откос изсъсква наблизо. Ваклинов и кучето Вихър залягат. Граничарят започва да обстрелва бандитите, но позицията му е неизгодна. Той предпазливо пълзи към върха/ днес Ваклинова Чука, намираща се 700 метра югоизточно от село Бръщен/.Втори автоматичен откос засяга кучето, но макар и ранено, то се хвърля напред и убива един от бандитите. В схватката загива и то. Ваклинов преследва останалите двама бандити с огън, те отговарят на стрелбата и го прострелват тежко. Престрелката затихва. Останалите двама от бандитската група успяват да пресекат границата и да преминат на гръцка територия. Пристигналите на мястото граничари полагат Вергил на платнище и го понасят на ръце по стръмния скат към близкото село Марулево. Четири часа го носят без почивка. Четири часа през чукари, скали и храсти, през долове и сипеи те бързат да стигнат до Марулевските ливади, където жителите на селото окосяват тревата и подготвят площадка за кацане на санитарния самолет. На път за София Вергил Ваклинов умира. Младши сержант Вергил Ваклинов с кучето Вихър остават верни едни на други дори и в смъртта си. Заедно с другите граничари, участници в боя при Римския мост-загиналия Дончо Ганев и останалите живи Александър Александров и Трайко Стаменов, те се превръщат в герои и емблематични фигури в историята на Гранични войски. За да помнят следващите поколения този героичен подвиг на граничарите при Римския мост на Доспат дере, са написани няколко книги и една песен, заснет е документален филм. Поставени са няколко паметника, а в чест на Вергил Ваклинов се кръщава училището в Доспат и се преименува тогавашното село Марулево-селото, от което излита самолета с ранения граничар.