Баба Марта – легенда за празника и символиката на мартениците - NNet Com

През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата и Космоса.

Една от приказките за Баба Марта разказва за братята Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари), които често й изпиват виното, което я разгневява и времето се разваля.

Друга версия за променливия й нрав е, че тя има двама мъже, единия от които обича, а другия – мрази. Когато погледне към този, когото обича, Слънцето грее, но когато се появи този, когото не обича, то виелици се разфучават.

Трета разпространена приказка е за една стара козарка, която отишла със стадото си в планината през последните мартенски дни, вярвайки, че Баба Марта ще й подари хубаво време, тъй като и тя самата е стара като нея. Но Баба Марта се разсърдила, защото не обичала старици и поискала няколко дни назаем от брат си Февруари. След като получила заемните дни, Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото й в планината. Те се превърнали се в купчина камъни, от които бликнала лековита вода. Оттам идват и поверието, че Баба Марта трябва да бъде омилостивена чрез специални ритуали, за да бъде топла пролетта и изобилна природата.

Преденето на вълната за мартениците символизира зараждането и подреждането на Вселената, като белият цвят отразява чистотата, светлината и духовния свят, а червеният е кръвта, раждането и материята. Мартениците се носят докато се види щъркел или цъфнало дръвче. Тогава връзваме мартеничката на дръвчето за плодородие, хвърляме я в реката, за да ни върви по вода или я оставяме я под камък. Ако се остави под камък и след девет дни там има мравки, се смята, че годината ще бъде богата. Ако са калинки, се тълкува като предвестие за увеличение на броя на едър рогат добитък, а ако са паяци, е свързано с нарастването на конете.