150 години от Старозагорското въстание - NNet Com

Старозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско през септември 1875 г. На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен.

В уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Към всичко това се добавя несъгласуваност в действията на революционерите. Около 40-50 души са се събрали на Чадър могила, но не успяват да се организират преди да се появи четата на Стамболов/Икономов; губят кураж и се пръсват по селата си. Основно се надигат селата около Стара Загора. Оттук и идва името Заарско/Старозагорско въстание. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието. Стою Филипов на свой ред успява да повдигне на оръжие около 200 души в Чирпанското село Кара Терзeлий, но след като към тях не се присъденил никой, четата била разпусната. 

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. През 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение. След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 800-900 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт.